Капки по перваза.
Сутрешна мъгла.
Минзухари в ваза.
Падащи листа.
Боровинки, круши,
каничка със чай
и комин със пушек.
Шал, с протъркан край.
Чадър зад вратата.
Тиква издълбана.
Парк, със цвят на злато,
Завивка на дивана.
И тъй, неусетно,
става светът магия.
С оранжева кокетност
Октомври ме обвива.
01.10.2017г.
гр. Сопот
© Събина Брайчева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
