Безсилен гняв, необуздана нежност,
престъпен прилив от объркани сълзи
развихрят се във мен. Вик водовъртежен
от омраза и любов във гърлото горчи.
Послушен бяс, вина, забременяла от лъжи,
в дуел коварен влезли са със съвестта ми,
усмивката ми - пеперуда без криле - мълчи,
забодена с топлийка, сгърчена в стенания.
Прошка, грях, страх и болка, радост и тъга
във молитва възлести ръце протягат,
милост молят за напуканата ми душа,
със вериги вързана за мен, безсилна да избяга. ...