Боец съм без шлем и без копие.
Талисман взела от приказки родни.
Яростни битки водя със демони,
преследвали моите ангели.
Християнка съм, на лира засвирила
Орфееви песни - свидни подаръци.
Не нарушавам тишината, простора.
Разцъфвам с цветовете на розата.
Криволича по издълбани клисури.
Извивам се под зимни порои.
И съм българка - горда и смела -
не увяхващо все още цвете!
Душата ми всеки ден е спасена!
И блести, и струи... и просветва!
© Мариола Томова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
