Звездите се разстилат, като орхидеи
С въздишки нежни пълна е луната
Очи затварям - плуваш като горска фея
По вятъра се носиш с мен в душата
Чуй мелодията, която в мен се лее
И в сън ще се превърне самотата
Орхидеите цъфтят в небето и белеят
Вслушай се и ще ме чуеш в тишината
Очи затварям, виждам ти лицето
Чувам те как стенеш в полусън
Очите ти са орхидеите, искрящи в небето
Трептят в душата ми със нежен звън
© Златин Неделчев All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
