Орис
Орисница зла ли съдба ми предрече,
или пък за грях на далечен роднина,
веда ли нощна
прокоба изрече -
тъй рано от мен любовта си замина.
А как без любов на света ще живея,
със ласка живота студен да прегърна?
И как с вдъхновение
песни да пея?
Ах, как любовта си отново да върна?
Познава ли някой рецепта такава,
отново да грейва омая в очите?
Да лумват огньове
в изтляла жарава
и пак да са радостни нощите, дните?
Уж казват, че времето носи забрава.
На много препатили - Господ прощава.
© Славка Любенова All rights reserved.
