Не искам от някого нещо да взема -
аз искам на всички ви нещо да дам!
Забързано облаче, хитро усмихнато,
надежда за радост
и цвете от онзи ей там магазин.
На сянката искам да взема тъмата,
на бурята тътена тъжен
и мокрия дъжд.
Да бъдат душите ви светли и ласкави,
когато очите ви гледат към мен.
Орисница блага така ме орисала -
аз обич дарявам,
върнете се с нея при мен!
© Елена Бързева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
