Орисах те наивно с двете си очи
Орисах те наивно с двете си очи
(това е карма с име „Евини очи")
да бях притворила поне едното,
разкъсан си на части... Не личи
ъгъла на погледа ми, от високо...
Прегърнах те с ръце - въжета,
насилих те, за да си само с мен,
а ти не си отиде, явно мезонета
хареса ти, там беше приютен...
Съня вземах ти, всяка твоя нощ
е връщане към нещо първобитно.
Насън, наяве, като с остър нож
очите ми пробождат ненаситно.
Белязах те, дамгосах ти сърцето,
една следа дълбоко ти прорязах,
шуртеше кръв, обливаше лицето.
Едно „Прости" даже не ти казах.
Кървеше цял от допира ми нежен
ъперкът целувката ми се оказа...
Сълзите вледенявах, неизбежен
навя снега в косите ми - проказа.
Отново с мен си, но защо, Живот?
Махни се, нека в този миг изчезна.
Аз не очаквам, не търся вече брод.
Йота само и пропадам в бездна...
(това е карма с име „Евини очи")
да бях притворила поне едното,
разкъсан си на части... Не личи
ъгъла на погледа ми, от високо...
Прегърнах те с ръце - въжета,
насилих те, за да си само с мен,
а ти не си отиде, явно мезонета
хареса ти, там беше приютен...
Съня вземах ти, всяка твоя нощ
е връщане към нещо първобитно.
Насън, наяве, като с остър нож
очите ми пробождат ненаситно.
Белязах те, дамгосах ти сърцето,
една следа дълбоко ти прорязах,
шуртеше кръв, обливаше лицето.
Едно „Прости" даже не ти казах.
Кървеше цял от допира ми нежен
ъперкът целувката ми се оказа...
Сълзите вледенявах, неизбежен
навя снега в косите ми - проказа.
Отново с мен си, но защо, Живот?
Махни се, нека в този миг изчезна.
Аз не очаквам, не търся вече брод.
Йота само и пропадам в бездна...
(а)
24.07.2008г
(цикъл „Черно перо")
© Анета Саманлиева All rights reserved.
