Орисани

Така ли сме орисани, кажи -
ти все да тръгваш, аз пък да оставам,
борейки всички нощи, всички дни,
когато трябва обич да ти давам.
И все да те очаквам - миг след миг,
полупиянa от болка и тревога.
Сподавилa в мен напиращия вик,
разчитайки единствено на бога,
дано и този път да те дочакам,
усмихнат да се завърнеш.
Прикрилa следите, че съм плакалa, 
с една мечта - да ме прегърнеш.