Да бъдеш с мен – орисвам те сега.
Туптенето ти с моето да бъде,
в единен такт, в съзвучие с греха —
и нека нас от Рая ни изпъдят.
Ще скитаме, осъдени на глас,
а присъдата ни тежка ще лекува.
Ще бъдем отделени от света,
прегърнати — съдбата ни целува.
Да бъдеш с мен — приканвам те в миг.
За допира ни шепнат боговете.
Отдадени, прокълнати и зли
в очите им — но ти си моето цвете.
© Виктория Тасева All rights reserved. ✍️ No AI Used
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
