Sep 18, 2022, 8:20 AM  

Оркестър с цигулки 

  Poetry » Phylosophy
367 1 3
Вървя към моето село в планина,.
едно малко село мило, Тополница.
Тук посреща ме баба от пътната врата,
от тук си тръгвам и се завръщам с усмивка.
А вечер когато настъпи тъмнина,
започва представление с цигулка в ръка.
Малки зелени щурчета свирят ми сега,
позната мелодия от детството, музика.
Свирят те не спират мелодията през нощта,
и връщат ме в детството, в спомена.
Малки същества с цигулки в ръка,
веселят ми душата и няма я тъга. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Random works
: ??:??