Оркестър с цигулки
Оркестър с цигулки
Вървя към моето село в планина,.
едно малко село мило, Тополница.
Тук посреща ме баба от пътната врата,
от тук си тръгвам и се завръщам с усмивка.
А вечер когато настъпи тъмнина,
започва представление с цигулка в ръка.
Малки зелени щурчета свирят ми сега,
позната мелодия от детството, музика.
Свирят те не спират мелодията през нощта,
и връщат ме в детството, в спомена.
Малки същества с цигулки в ръка,
веселят ми душата и няма я тъга.
И свирят и не спират те през ноща,
и аз ги слушам и сякаш им пригласям.
Неуморно те свирят на хората,веселба,
а аз сякаш листите им с ноти нагласям.
Свирете, свирете щурчета през ноща,
вашата мелодия гони моята тъга.
Аз харесвам вас и вашата мелодия,
изпълнена от душа с цигулка в ръка.
И когато ви няма вас през зимата,
аз пак ще си мисля за мелодията.
Ще чакам с нетърпение пролетта,
да ви чуя и усетя, сбъдната мечта!
© Валентин Миленов All rights reserved.
