Aug 16, 2009, 2:48 PM

Осезаемо

  Poetry
596 0 1

Усещам мислите си объркани,

чувствата изтощени,

целите неоформени и замъглени.

Трябва да се изчистя от всички отрови

трупани с годините,

от всички болки и нагласи,

превърнали крушенията на духа в безсилие.

Резултатът от толкова грешни избори изкриви чертите ми.

Сега съм сив, безличен човек,

мрачен и тих.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радостина Попова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Страхотен стих, но не вярвам, че който може да напише това, може да е сив !

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...