Ошав от мисли
Добре съм, общо взето.
Никакви проблеми.
И от едничко нещо само
кънти главата ми -"заето".
Човърка ме и като трън в пета боде ми.
Боли ме, че не мога да съм този -
кокорещ се навън с надежда,
към пет и трийсет зад кьошето
да се покаже тънката ти вежда.
Освен това поти ми се челото,
че невъзможно е да съм човека
със тебе, който вечер удря три ракии
и всяка заран във леглото
да ти поднася пържени филии.
А гърлото ме стяга като примка,
очите ми се насълзяват без да режа лук,
че чорпогащникът ти, ако има бримка,
това ще констатира някой друг.
Ей тези "дреболии" ме убиват
и правят мислите ми на компот.
Аз сигурен съм - ще се случат.
Но... в някой друг живот...
© Томан Томанов All rights reserved.
