Още е лято...
Лунен сърп
звездите
окосява...
Грейва
лъчезарна
вечерта.
В чуден хор
щурците
пак възпяват
с порив
всеотдаен
любовта.
Млечен път
в душите
засиява.
Диша
в нас безкрайна -
вечността...
© Вилдан Сефер All rights reserved.
Sep 12, 2008, 10:00 AM
Comments
Comments
-
безкрайно вълшебство е лятото...
като твоята поезия, мила Вилдан...с обич. -
Благодаря!
Това стихотворение се роди преди 3 дни на връщане от литературна среща в Димитровград. Наистина вечерта грееше... -
-
-
Editor's choice
Апостоле! 🇧🇬
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Разпродажба на спомени 🇧🇬
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Празната 🇧🇬
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Ковачът на лунния сърп 🇧🇬
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Ребро над сърцето 🇧🇬
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Стаи за... отдих 🇧🇬
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
