ОЩЕ ЕДНА НОЩ
Не ми се пише вече,
а и защо ли да го правя,
като никой няма да го прочете,
нощта бавно спусна си воала
с гримаса на разплакано дете.
Отдавна всички са заспали
в града тъй шумен през деня,
будуват само тъжни светофари
и заедно с луната огладняла
неистово очакват сутринта.
В боклукчийските казани
ровят котки пак с наслада,
високо гларус разтревожен
разпаря с крясък тъмнината
с надежда да разбуди тъй зората.
Разсърдено залайва куче -
в съвсем случаен минувач
опасност някаква видяло,
от нейде му приглася друго,
навярно нищо не разбрало.
И ето, вече просветлява,
овдовяла тръгва си нощта
и макар, че ще се върнат скоро
звездите плачат на раздяла,
а за мен е време да поспя.
ВИДЕО: http://www.vbox7.com/play:74fda692
© Наско Енев - РИМПО All rights reserved.
И тогава няма да спиш, но поне ще знаеш защо!