Октомври е
и най-накрая - есен.
Очаквам вече
хладни дъждове.
Но слънцето блести
във лятна песен,
за още обич, топло ни зове.
Октомври е. И е съвсем начален.
Пчелите - още търсят цветове.
Танцуват в кръг, в прощална песен,
под есенно - оранжево небе.
Прекрасно е.
И нежно.
И е наше.
Щом тук си ти.
И щом обичаш
с мен.
Не ми е нужно нищо.
Дай ми само есен.
И с теб, завинаги,
завинаги...
И още ден.
© Елмаз All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрави