Мъглата е обзела този свят
и вече няма въздух в дробове́те.
Частици прах подобно опиат
не пускат кислород до умовете.
Това пиянство истински личи
в мъглявите ни погледи и страсти.
А толкоз искам слънчеви лъчи,
защото чак душите са обрасли.
От Его, лицемерие и злост,
от завист и перверзна самохвала.
Към всеки друг взривихме своя мост,
остана ни мъглата мръснобяла. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up