Още колко ...
Мъглата е обзела този свят
и вече няма въздух в дробове́те.
Частици прах подобно опиат
не пускат кислород до умовете.
Това пиянство истински личи
в мъглявите ни погледи и страсти.
А толкоз искам слънчеви лъчи,
защото чак душите са обрасли.
От Его, лицемерие и злост,
от завист и перверзна самохвала.
Към всеки друг взривихме своя мост,
остана ни мъглата мръснобяла.
И лутаме се не открили път,
нагърбили терзания и болки.
Греховни сме, защото сме от плът,
а жадни сме за още. Още колко?!
© Данаил Таков All rights reserved.
