Още ли ме искаш?
Има ли прошка?... Или разпятие?...
... Има... В твоите обятия...
Те са и пристан, и клада...
В тях се чувствам силна и млада!
Твоите думи - пиршество за душата ми...
Като облак емоции - неръкотворни...
Спуска се бързо над мен, заслонява ме...
После се пръска на своите атоми...
Пълни ми шепите, аз ги разплисквам...
Още ли мен - непохватната, искаш?
© Павлина Петрова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
