Още малко
Още малко
Свещ до прозорецът гори.
Навън тъмно е,
виждам безчет звезди
по небосвода ясен и красив.
Луната съзирам във небето,
а отражението нейно плава бавно във морето.
Водата тази вечер е спокойна,
вълна единствена гребена разпени,
разби се и потъна.
Отвърнах аз глава.
Сякаш мрачната вода
отми надеждата една.
'Защо мисля за това?
Разбира се,че ме обича!'
Чувал съм го пъти толкоз,
колкото звезди са във небето.
Целувката й топла
по устните гори,
нищо,че беше преди толкоз дни.
Дни?
Може би малко повече дори.
Свещта започна да догаря.
Тъмнина ме целият обви,
но сърцето ми остана топло.
От искрица надеждата роди се,
до пламък любовта ми възроди се.
Лицето нейно в сърцето си ще пазя до края на света,
и ...
Свещ до прозорецът гори.
Навън тъмно е,
виждам безчет звезди
по небосвода ясен и красив.
Луната съзирам във небето,
а отражението нейно плава бавно във морето.
Водата тази вечер е спокойна,
вълна единствена гребена разпени,
разби се и потъна.
Отвърнах аз глава.
Сякаш мрачната вода
отми надеждата една.
'Защо мисля за това?
Разбира се,че ме обича!'
Чувал съм го пъти толкоз,
колкото звезди са във небето.
Целувката й топла
по устните гори,
нищо,че беше преди толкоз дни.
Дни?
Може би малко повече дори.
Свещта започна да догаря.
Тъмнина ме целият обви,
но сърцето ми остана топло.
От искрица надеждата роди се,
до пламък любовта ми възроди се.
Лицето нейно в сърцето си ще пазя до края на света,
и ...
© Коста Костов All rights reserved.
