Светлината я има,
защото се ражда денят.
Лете дъждът за малко я взима,
зиме лъчите в снега искрят.
Светлината се ражда в чисти души.
Демон зъл я руши.
Покълва като цвете
в ръцете на малко дете.
Увлича със сила лъчиста,
намира подслон и е скъп гост.
Всеки я жадува-
до последната си минута.
Още не дошла,
вече си тръгва обута!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
