Светлината я има,
защото се ражда денят.
Лете дъждът за малко я взима,
зиме лъчите в снега искрят.
Светлината се ражда в чисти души.
Демон зъл я руши.
Покълва като цвете
в ръцете на малко дете.
Увлича със сила лъчиста,
намира подслон и е скъп гост.
Всеки я жадува-
до последната си минута.
Още не дошла,
вече си тръгва обута!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
