Светлината я има,
защото се ражда денят.
Лете дъждът за малко я взима,
зиме лъчите в снега искрят.
Светлината се ражда в чисти души.
Демон зъл я руши.
Покълва като цвете
в ръцете на малко дете.
Увлича със сила лъчиста,
намира подслон и е скъп гост.
Всеки я жадува-
до последната си минута.
Още не дошла,
вече си тръгва обута!
© Василка Ябанджиева Всички права запазени