Още пее щурчето ми
Още се чува моето лятно щурче.
Нищо, че бавно настъпва есен.
Радва ни вечер с чудно гласче,
нека не свършва топлата песен.
Скоро ще закапят медни листа-
натежало злато от лятна умора,
понесени на вятъра от лудостта
ще танцуват с мен над стобора.
Златната есен си бере плодовете
на лятото жарко, в зноя изпечени.
Горите плахо си менят цветовете,
в шарени дрипи вече облечени.
Радва ни ведро, усмихнато слънце,
с тънки лъчи през мъглите пробило.
Заспива в нивите мъничко зрънце,
за зима и нов живот сили добило.
Ще кътам и пазя в себе си лятото,
нека дълго да топли сърцето ми.
На юг изпращам и махам на ятото.
…тихо още пее щурчето ми…
