Още по-досадно!
И предишната моя поетична обител,
и сегашната тук имат свой "вдъхновител".
Всеки ден си го слушам как мрънка, опява:
- О, това не ми става, не се получава!
Не мога, за бога! За мене е трудно!
Аз тактувам си нервно - защо ми е чудно,
че времето в тези моменти замира,
какво ти замира - направо си спира!
Обаче Йорданка умора не знае,
или се оплаква, или пък се кае:
ужасни моменти и хора ужасни,
и нищо добро, ала чувства опасни -
животът бил гаден, и подъл, и тъп.
Тя сякаш, че носи на своя си гръб
съдбите злочести на целия свят...
И как да й кажа - в душата си млад
щом искаш да бъдеш - махни този яд!
Дори да нагарча житейският вкус,
дори да те люшне житейският трус -
не му се сърди и не го обвинявай,
недей да мърмориш, недей да опяваш!
В живота на всеки едничък от нас
и щастие има, и мъка, и шанс
да вземем от него безброй добрини,
дори и когато сърцето боли!
И, моля те, вече не ме натоварвай,
не бе ден и два, едва те изтрайвам.
Познавам и хора с по-тежки съдби,
не мрънкат така, а и тях ги боли!
Това тук го пиша и знам, че накрая
ти пак ще си ти, отлично го зная...
Какво да направя - обичам да пиша
и моите чувства чрез думите дишат.
От досадното твое докрай поведение
какво да очаквам? - Досадно творение!
© Мария Борисова All rights reserved.
