Още по едно
Още по едно
Голямо, малко… Що броиш?
Аз искам да осъмна тука.
И нека после да боли
главата ми от махмурлука.
Поне да ти разкажа, викаш.
То няма за разказване какво.
Аз просто тъй самичък пия.
Недей ме пита пак: Защо?
Е, хайде, нека да разкажа…
Отиде си, това е то.
А уж е нищо, ти ще кажеш.
За мене всичко бе… Налей едно.
Дали обичам, що за дума?
А да обичам за какво?
Тя тръгна си, нали продумах.
Е, хайде, още по едно…
Отиваш си, че късно стана?
Такси? – Не, нека повървя.
Дали в бутилката остана,
по пътя мъката да утоля?
© Лина Николаева All rights reserved.
