Още в Увода аз станах дръзка
Мо:
-Ти за мене си оставаш книга
и ме пускаш между редовете,
чрез които любовта пристига
и не сещам вече часовете,
че не спирам аз да те чета-
повече и повече разбирам
кък възможно е любимата мечта
всяка нощ в цялост да събирам.
Лъки:
-Общата любов – една и съща
блика в мене като ясна мисъл
и когато е на нас присъща,
преоткривам ценностният смисъл,
правещ красота в мойте страници,
багреща живота ни широко,
без да слага нови граници
в чувството ни мило и дълбоко.
Мо:
-Ти подхранваш смело ситивата,
а пък те взаимно се преплитат,
за да бликне щедро светлината
и едни за други те се питат
чрез любовното признание,
в разработени от теб сюжети
и достигаме така познание,
та душите да не бъдат клети.
Лъки:
-Още в Увода аз станах дръзка
с обяснение любовно
и постигнахме оназ завръзка,
водеща в руслото съдбовно,
но отхвърлили съмнение,
влязохме в житейския роман,
за да го четат с вълнение
всички, както е от нас разбран.
© Валери Рибаров All rights reserved.
