Осмомартенско през май
Признавам - видя ли жена умирам.
Какво да правя? Слабост ми е, зная.
Сърцето ми препуска бясно... После спира!
И всеки път си мисля, че е Края.
Жените са пленително жестоки.
Жените (както казват) са епични. :)
Ами, не мога да се спра. Не мога!
Аз видя ли жена и... заобичвам.
А ако спра да чувствам красотата
и тя не може да ме развълнува,
какво да правя още на земята?
Веднага сам ще си надяна клупа.
И дойде ли момент да не желая,
май по-добре ще е да се отровя.
Ще ида във гората, ще копая...
А след това и сам ще се заровя.
В жената Бог събрал е красотата.
И в нея цялата Си мъдрост е записал.
Дарил я с всичките стихии на земята.
Животът без жената няма смисъл.
