Особен   урок

                          Някога  преди много, много  лета,

                          когато  бяхме невинни, закачливи деца,

                          ние се  влюбихме - просто   така

                          и неочаквана  за нас дойде любовта.

                          Ти беше  красива  и млада,

                           шумна и щедра - цял  океан,

                           а аз, подобно осъден   пред клада,

                           много объркан, тих   и скован.

                           Не разбирах тогава  тайния  знак

                           на лека  милувка  между  двамина,

                           преплели ръце  в сив   полумрак

                           на пейка в малката градска   градина.

                           Аз бях този,  разтворил се  в мрака,

                           пристъпих през прага, затворих  врата

                           и като клетник  който нищо не чака,

                           избягах далеко, не свърнах глава.

                           Дълбоко раних те... И това не разбрах,

                           забързан  нататък  към  шумни тълпи.

                           Но остана в сърцето, последно  видях,

                           сълзите от болка  в две тъжни  очи.