Особен урок
Особен урок
Някога преди много, много лета,
когато бяхме невинни, закачливи деца,
ние се влюбихме - просто така
и неочаквана за нас дойде любовта.
Ти беше красива и млада,
шумна и щедра - цял океан,
а аз, подобно осъден пред клада,
много объркан, тих и скован.
Не разбирах тогава тайния знак
на лека милувка между двамина,
преплели ръце в сив полумрак
на пейка в малката градска градина.
Аз бях този, разтворил се в мрака,
пристъпих през прага, затворих врата
и като клетник който нищо не чака,
избягах далеко, не свърнах глава.
Дълбоко раних те... И това не разбрах,
забързан нататък към шумни тълпи.
Но остана в сърцето, последно видях,
сълзите от болка в две тъжни очи.
© Запрян Колев All rights reserved.
