Feb 7, 2019, 3:38 PM

Остана само слънцето в душата 

  Poetry » Other
497 13 14

Разрових се, в килери и зимници,
за пролетно почистване готови.
От сънища - отдавна мъртви птици,
прашасали копнежи и любови.

 

А паяците-спомени се скриха,
та мрежите си да плетат наново.
Страхът ми в прахоляка се разкиха,
запърха треперливо мъртво слово.

 

Прозорците ми бистри се засмяха,
дъга написа стихче на стената.
Изхвърлих всичко. Имах. Нямах. Бяха.
Остана само слънцето в душата.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Да разчистим прахоляка! Нека е слънце!
  • Лия, прегръщам те! Благодаря, Дани!
  • А сега ти рисуваш, Наде! Поздрави!
  • Всеки път като го чета ми навява слънчево настроение и се сещам за една голяма метла...Облачета от прах и едно хубаво разчистване на...Кой, каквото му се иска. Благодаря, Наде! Другото в рими, вече го знаеш. Няма да се повтарям. На Слънчо му омръзнаха моите облачета и периодичните валежи. Пролетно да ти е на душата!
  • Благодаря, приятели!
  • Щом имаш слънце в душата, имаш всичко!
    🌻
  • Благодаря за озаряващия финал, Наде! Прекрасно стихотворение!
  • Красиво...
    Разчиствай - умееш с метлата...
  • Мъдро, пролетно и с моята любима героиня... Надежда-та! Благодаря!
  • Всеки трябва да може да изхвърли ненужното! Щом носиш слънцето в душата си, не се бой, Наде, чакат те изгревите на новите обещаващи изживявания!
  • И то ти стига но ако бяха две, друго ще е.
  • Имаш най-важното, Наде!! Друго не ти е нужно!!
  • Щом имаш слънце в душата, всичко си имаш, Наде! Прекрасно и много позитивно!
  • Чудесно, весело, пролетно, с настроение за ново и промяна!
Random works
: ??:??