Останах романтик,

въпреки  ферментиралите мигове

и  горчивия вкус на солени съждения.

Въпреки просташки сладките  хвалебствия,

откупени със сребърниците на Юда.

Останах романтик,

въпреки че разрушиха хоризонтите

и направиха от тях капани.

Въпреки че ме изтриха  с ненавистна  гума,

а с фамилна ножица ме  изрязаха.

Останах романтик,

въпреки че с воденичен камък на шията

хвърлиха любовта ми в блатото на омразата.

Въпреки че отсякоха дървото,

което бях отгледала от семчица

и върху което пеех...

Останах романтик,

въпреки че мои кожи топлят чужди джобове.

И милостиня  бях във шепите на  просяци.

Въпреки  мъката, рисуваща лицето и косите ми

със многоцветието на ангели...

Останах романтик, въпреки всичко.

Тогава се научих да се виждам.

Открих какво е преданост, любов и вяра...

и всички вкусове добиха сладост.

Останах романтик, защото

следи оставя тритото от гума,

 а водна лилия  е любовта

разцъфнала сред жабуняка на омразата.

Останах романтик, защото

 ново дърво посях за бликналите песни,

докато сипех  истини във просяшките длани.

Разбрах, че болката и мъката са нашите фантазии.

Останах романтик.