Jun 17, 2006, 1:37 AM

Остани

  Poetry
944 0 5
Остани при мен за миг поне!
Остани при мен, не тръгвай! Не!
Нима не виждаш сълзите
и болката в гърдите?
Нима не чу гласът ми,
нима забрави смехът ми?



Остани при мен дори за малко!
Остани, защото ще е жалко
любовта си да забравим
и да се прежалим!
Нима не разбираш
защо избрах смъртта пред това, да съм сама?
Нима обичта не бе такава,
за каквато си мечтал?
Нима любовта не бе това,
за което си копнял?



Остани, защо тръгваш?
Остани при мен в ноща!
Нима не видя бродещата ми душа?
Нима не съзря в мене тъга?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весинцето без такава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...