Jul 9, 2011, 12:57 PM

Остани

  Poetry » Love
952 0 0

Остани

 

Някой път така ми липсваш
и очите си затварям,
и представям си, че идваш,
и в прегръдка ме затваряш.
Устните ти ме попиват,
всяка нежна падаща сълза
и говорят ми, че искаш
с мен да си до сутринта.
Нека да не губим време,
всеки миг е ценен, запомни!
Невероятно е щом си до мене
и моля ти се... остани!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...