Остани
Остани
Цял живот съм те търсил, Любов,
без посока и път, накъдето
съм отправял спонтанния зов,
с топлината – дошла от сърцето...
А пък ти все у мен си била,
надълбоко стаена – в душата,
всяка трудност със мен извървя,
не потърсила нищо в отплата.
Всеотдайна, в лъжовните дни
ме предпази от всички съблазни
и във радости, и във беди
не остави мечтите ми празни.
Благодарен съм аз, че до днес –
съхранила си в мене момчето,
подарила ми онзи финес
на лазурното синьо в небето.
Остани си завинаги в мен –
тъй жадувана, моя наслада...
До последната нощ или ден,
остани!... И бъди ми награда!
© Росен Гъдев All rights reserved.
