TheGoldenEnigma (Маломир Стръков)
115 18
Oct 25, 2013, 11:02 AM

Остани, любов...! 

  Poetry » Love
540 0 1

Навярно ти незримо ме обичаш,
очите ти ме гледат измежду лъчите,
навярно нощем дрехите събличаш
на душата своя уморена с дните
 
да търси, да се скита, да се пази
от непознати ветрове, съдби -
от погледи, в които пак ще се мрази,
че нежеланият във тях гори...

Но все единият ще сложи край
и така било е винаги
дали душата ми ще те познае
или ръцете - само остани...!

© Маломир Стръков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??