Остаряване
Остаряваме бавно.
Ден след ден. Много дни.
Някак си неусетно. Сякаш не ни личи.
Млади са, луди си са наште души.
Очите ни светят, телата трептят!
Сякаш играчка е трудния път!
Но, очите помътняват!
Телата ни натежават.
Лицата ни се набраздяват.
А, душите все още светят!
Радват се на чудото живот!
И, когато краката по пътя се спъват,
когато се сгърбим и по миналото затъжим,
пак душите са светли и искат пътя да си продължим.
Пак искат да се радваме и да се веселим,
без значение, че лицето е цяло в бразди.
Та, ние остаряваме, а душите ни не.
Кой може туй чудо да разбере?
© Маргарита Ангелова All rights reserved.
