Оставам тук!
Оставам тук!
Пристъпвам с полъха уханен,
по-лека от копринен пух
към теб понасям се в незнаен
танц. До утрото оставам тук.
Потъвам в дебрите диханни
под звуците на топли струни,
не помня участ безпощадна -
тук времето е спряло за секунда.
Не зная пътя си назад -
в прегръдките ти съм дете,
забравям вчерашния ден нерад -
тук миналото ще умре.
И с мекотата на перо
по теб се плъзвам грешна,
и сливам се в едно
със устните туптящи.
Свличам грозното тегло,
пред теб оставам жива
и ти си в мен, и аз - в едно.
Оставам тук... щастлива!
© Теодора Драгиева All rights reserved.
Красив стих, Теди
