Mar 31, 2008, 10:37 AM

Оставане

704 0 10
Мисъл... самотна остава...
Само в спомен... само в прах...
Бездна без начало и без край.
Нощен вятър шумолящ
и заплитащ се в листа.
Мисъл... губи се в простора...
Център на света е в своя свят!
Пристан... уморени хора...
Каменни лица.. .изтръгнати обятия...
Нови звезди покорява!
...Предзалезно гора замряла...
Ех, почти мълчалива идилия!
Зов живителен на птица.
Да, красива измислица!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...