31.03.2008 г., 10:37

Оставане

703 0 10
Мисъл... самотна остава...
Само в спомен... само в прах...
Бездна без начало и без край.
Нощен вятър шумолящ
и заплитащ се в листа.
Мисъл... губи се в простора...
Център на света е в своя свят!
Пристан... уморени хора...
Каменни лица.. .изтръгнати обятия...
Нови звезди покорява!
...Предзалезно гора замряла...
Ех, почти мълчалива идилия!
Зов живителен на птица.
Да, красива измислица!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...