Jan 6, 2007, 8:46 PM

Остави ме

  Poetry
1.2K 0 9

 

Остави ме - нека страдам,

нека плача, нека ме боли,

нека бавно се разлагам,

нека тялото ми да кърви.

Остави ме сам и безутешен,

замълчи, не говори.

Не прави пак опит безуспешен,

остави ме - просто забрави.

Остави ме нека ближа своите рани,

тръгвай си, вземи си любовта.

Не поглеждай умолително очите ми издрани,

остави ме, нямам сили, искам да лежа.

Остави ме не разчупвай тишината,

с острите си, ослепителни лъжи.

Остави ме във дома на самотата,

вече всичко свърши - просто си върви.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деян Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...