Остави ме да хвърча!
Прозорецът е срещу мен,
като мен си има чаша
и като мен е задимен –
въобще, нощта е наша.
И аз мълча, и той мълчи,
трети Авърейд аз пия,
прозорецът – и той, нали
ме чака аз да се открия.
Градусът ми не издържа –
пълен пепелник с идеи,
този наплив как се сдържа,
напира в точки, алинеи.
... И почвам – правя му небе
и подреждам му звездите –
с много думи и с ръце,
и с искрици във очите...
Но ей така ме най боли,
няма ни грамче лоялност –
щом аз му рисувам мечти,
той ми ги връща в реалност.
© toti All rights reserved.
