От гроба този глас отново ме зове,
на криле го носят студени ветрове.
Той няма да се върне - вече е умрял,
макар, изглежда, още да не е разбрал.
За него вече плаках, плача и сега,
но сълзи от ужас са тези във нощта.
От пръстта дошли сме, в пръст ще се превърнем,
но от пръстта не можем да се върнем.
Изпълнен е със укор този страшен глас,
че останах тук, а не легнах в гроб и аз!
Така обичах го, докато беше жив!
Да, обичах го и с него бях щастлив! ...