Остави ме да спя,
искам всички летá да сънувам,
пясъчната жена
във кръвта ми все още танцува.
И пази тишина,
сто щуреца настройват цигулки,
Ода на радостта
ще изпълнят с балет от светулки.
Не буди ме сега,
златен залез в морето се къпе
и луната постла
път седефен, по него да стъпим.
Остави ме да спя,
още малко да бъдеме близки,
утрото с хладина
между нас ще застане изискано.
© Ивон All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
