Sep 20, 2007, 4:11 PM
Остави ме сам!
<>Не ме закачай! Днеска съм противен
и в погледа ми кървави дантели
плете омраза. Мракът е сетивен
във гъстите талази неуспели
на вените досадните окови
брутално да разкъсат. Сива плесен
във мислите пълзи със злоба нова
и бавно ги разтлява. Хладна есен
облича в лед изстиналите чувства,
затрупва с кал и вяра, и надежди,
и вместо тях помръкнало и пусто
в зениците сърцето се оглежда.
Не ме закачай! Остави ме сам!
и в погледа ми кървави дантели
плете омраза. Мракът е сетивен
във гъстите талази неуспели
на вените досадните окови
брутално да разкъсат. Сива плесен
във мислите пълзи със злоба нова
и бавно ги разтлява. Хладна есен
облича в лед изстиналите чувства,
затрупва с кал и вяра, и надежди,
и вместо тях помръкнало и пусто
в зениците сърцето се оглежда.
И само студ и болка има там.
Не ме закачай! Остави ме сам!
© Ангел Веселинов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Поздрав!Браво!
-
Браво и от мен!
-
Много ми хареса стиха!
Поздрав! -
Много хубав стих, но редакторката май, нещо е пропуснала тук!
Поздрав, Весан!
-
много тъжно!и докога така?поздрав за стиха
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
