Остави ми в росата!
Остави ми в росата!
(на Даниела Викторова)
Аз ли те търсех, ти ли изпратена си от Бога?!
Бях изгубил надежда. Свърши се Вярата, Силата...
Нещо тежеше в гърдите. Давеше ме Тревогата...
Как можеш само с усмивка всичко да си изтрила?!
Знаеш ли, искам мъглата подире ми да остане...
Искам слънце, цветя, искам гнезда лястовичи!
Искам дъх на липа! Искам китни поляни!
Искам волна Душата по росата да тича!
Няма да те деля! Ако си моя - си ничия!!!
Цялата! До клетка! Не само за няколко часа!!!
Видя и Магьосника, от който литваха птиците,
а той потъна в очите ти и беше толко прекрасно...
Аз за всичко те сменям! Искам само Душата
да танцува над Сивото, над злободневната проза!
Ако речеш да си тръгнеш... Остави ми в росата
една чиста сълза, сред листенца от роза...
© Красимир Дяков All rights reserved.
