Оставих сърцето да се влюби
Оставих сърцето да се влюби,
но тази любов ще ме погуби.
Тя е грешна, забранена
и плаче душата ми от болка сломена.
Тя в мене всичко преобърна -
нощта в ден превърна.
И в очите ми блестят сълзи,
а не радост, както преди.
Много го обичам аз,
но няма бъдеще за нас.
И чувствата неизказани в мен -
бавно ме убиват ден след ден...
Дъх едва си поемам,
но съдбата си трябва да приема.
Длъжна съм да мълча
и далече от него да стоя.
Ах, мое сърце -
молих ти се като на дете.
За любовта не отваряй широко врати -
ще плачеш в мене с кървави сълзи.
Но ти не ме послуша
и знам, че да бъдеш обичано имаш нужда.
Но колкото и да искам да бъде мой,
най-неподходящият е той.
Вечер с мисълта заспивам,
че не мога да го имам.
Ранено си ти, сърце -
не мога да те излекувам, дори да сложа на теб и двете си ръце.
© Катя Бобойчева All rights reserved.
