Оставят ли кървави дири звездите
Може би звездите са души,
угаснали отдавна на земята.
Събирали в сърцата си лъчи,
днес пръскат ги от небесата.
Едните са обичали докрай
и в миг един са отлетели
към някакъв жадуван рай
извън човешките предели.
Те бързат да изгреят първи
и светят ярко във нощта,
защото още като смъртни
засветили са в любовта.
А други пък едва мъждеят,
те носят тежките съдби
на хора, дето са копнели
за обич, а са лягали сами.
Какво ли мислят си за нас
от ъгъла на свойта вечност,
дали боли ги в късен час,
че хората са безчовечни?
И бидейки неръкотворни
дали сърцата им кървят,
че любовта е безпризорна,
а чувствата на кръстопът;
че фалш отвсякъде ни дебне
и лицемерие, и суета,
човек човеку непотребен
омраза сее във света…
Да бъдем от онез звездички,
които блясък не пестят,
защото имали са всичко –
Любов, в която да горят!
© Таня Донова All rights reserved.
Туй стихче е много интересно бре. Ама ми се преплитат чувствата някак - хем ми става мило, хем ме обзема тъга...Страхотно е!
