Mar 6, 2009, 8:54 AM

Острието на греха

  Poetry » Other
1.5K 0 26

Не можеш да обичаш на инат,
преструвката задъхана личи,
защото истинското в този свят
завинаги остава да блести.

Дори да лъжеш вътрешното Аз,
че времето лекува горестта,
отново идва тайнственият глас
и връща те при старата съдба.

Не можеш да живееш за мига
и да отричаш стойностния ход,
защото острието на греха
пронизва непокорния живот.

Дори да бродиш дълго по света,
за да откриеш вечната любов,
отново ще се връщаш у дома
с надежда и покорен благослов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....