Острието на греха
Не можеш да обичаш на инат,
преструвката задъхана личи,
защото истинското в този свят
завинаги остава да блести.
Дори да лъжеш вътрешното Аз,
че времето лекува горестта,
отново идва тайнственият глас
и връща те при старата съдба.
Не можеш да живееш за мига
и да отричаш стойностния ход,
защото острието на греха
пронизва непокорния живот.
Дори да бродиш дълго по света,
за да откриеш вечната любов,
отново ще се връщаш у дома
с надежда и покорен благослов.
© Наташа Басарова All rights reserved.
