Остро е само мълчанието
| Плясък на криле. Полет за последно. Вдовец морето. Вълните му деца, притихнали от призрачната болка. Мълчим. А своите криле - прекършени под черното в сърцата крием. Броя звездите по пясъка паднали - следи светлина твърде рано угаснала. Небето вали по сивите длани на вятъра. На живота очите крещят. От напуканите устни солта измива сезонният дъжд. Дали с чисти очи истината по-честна е?! Дали с празно сърце самотата по-лека е?! Тишина... Пътят - бръснач е. Белезите - кълба изродена любов в голото на душата въргалят се. Дори и думите болят. От много стъкълца направих днес сърцето си. И все по стръмното вървя - остро е само мълчанието. Последният вик най-страшен бе. Плясък на криле. Полет. Един вдовец с децата си, светлина и шепа мълчание. |
© Киара All rights reserved.
