Острови в душата - 2
- Дойдохме ли? Как сладичко съм спала!
Навън напира Рики да излезе.
Пред нас блести морето засияло,
а слънцето с езиче ми се плези!
Излизай, джафчо! Топло ли ти стана,
приятелче, че с козина си гъста?
Ела да се намокриш! Тук изпрано
кожухчето ще бъде с мокри пръски.
- Страхува се, не го насилвай, Поли!
Това е първа среща със морето.
Заглежда се в краката дългополи,
заслушал се в лиричното либрето.
- Стой, Рики, под чадъра има дама,
след малко ще излезе от вълните.
Не скачай върху кърпата ѝ! Само
по края! Непослушен си, поспри се!
- Какъв чаровник! Ваше ли е кучето?
Детенце е немирничко и щуричко.
И аз любимец имах и го учех! -
жената каза и засмя се звучно.
- Простете на нахалника, госпожо!
Хавлията ви бързо ще изтупам.
Държание такова аз не може
да толерирам. Черни точки трупаме...
"Изложи ме, ти малък мой немирнико!
Засрами ме пред дама непозната!" -
Момчил помисли. Но опашка вирната
му даде знак: "Обичам аз играта!"
- Да тръгваме е време, Поли, вече.
Аз този хубостник в ръце ще взема.
Как хубаво днес слънцето напече!
Простете, че създадохме проблеми!
. . .
- Събуди ли се? Тука е чудесно!
Хазяйката се прави на сърдита
и мисля, че не е с характер лесен.
Какво със мама случи се попита.
- Притисна ли те? Каза ли ѝ случката?
- О, не, аз замълчах, но взех да плача.
Тогава Рик разлая се и кучето
обувка нейна почна с гняв да влачи.
- Не се плаши, говорехме си вече
и повече тя няма да те пита.
Разбирам – любопитно е човече,
усети тя, че болка в нас е скрита.
- Да спрем до тука! Справих се с багажа,
дори съм подредила, тате, твоя.
На секцията горна си. Да кажа:
избрах по-ниско рафтче аз за моя.
- Добре. Ела да хапнем и да идем
отново с теб на плаж, морето чака.
Възможно е и кораб днес да видим,
а на брега е пълно и със чайки.
. . .
- За зоната свободна ли сме, тате?
Места тук още лесно се намират,
че юни сме. Жената почитателка
на Рики също беше ситуирана
във тази зона! - каза бързо Поли.
- Ти нови думи в речника ли имаш?
Във филмите ли чула си ги, що ли
или уроци от професор взимаш?
- Обичам да чета, нали ме знаеш.
Недей да се шегуваш с мене, моля!
Все още често мисля и гадая
защо така постъпи мама? - Поли,
отново ли въпроси те разкъсват?
Дойдохме тука, за да си починем.
Да, хората събират се, но къси
са връзките, щом в нещо се разминат.
И възрастните могат да са странни.
Сгрешат ли, много често се разделят.
Понякога си казват думи гадни,
дори легло отказват да споделят...
- Аз май сгреших... Табу е тази тема!
... А Рики пак избяга надалече.
Не е ли там – в устата с диадема?
Открил е той познатата ни вече.
Сега излиза, тате, от водата.
Наведе се и с кърпа се попива.
Какъв загар добила е жената!
Но тъжна ми се струва, не щастлива...
Не е ли редно да се запознаем
и имената наши да ѝ кажем?
При нея ще вървя да разузная
тя тук ли идва винаги на плажа.
- Върви, щом искаш. Аз ще разположа
чаршафа и чадъра ще разпъна.
Хавлиите къде са, тук ги сложих?
(Тъгата стара пак в душата звънна...)
Следва:
© Мария Панайотова All rights reserved.
