Островръхчо и Заобленчо – 10
О, ти си тук отново? Браво, браво!
Обичам любопитните дечица.
Отличници в училище те стават,
за пример са сред всички ученици.
Днес с камъчетата какво се случи
ще знаеш, любопитко млад и щърбав.
Заобленчо със пръчка не сполучи
Търкулчо по-наплитко да придърпа.
Тогава Островръхчо се намеси
и локвата поиска да преплува.
Той мислеше си, всичко че е лесно
и трудност тук дори не съществува.
Това не беше бърз поток планински,
с водата си пенлива да го носи.
Не можеше той да предвиди риска
и с камъчните си крачета боси
нагази смело в локвата голяма.
Протегна се Търкулчо да открие,
но... станаха потъналите двама.
Вода успя и него да покрие.
Заобленчо съвсем се разтревожи,
не знаеше как трябва да постъпи.
– Май помощ чужда тук ще се наложи!
Наляво и надясно той по пътя
погледна и момченце забеляза.
Вървеше то, подсвирквайки щастливо.
– Ела на помощ! – камъчето каза
и му показа локвата страхливо.
Детето, не разбрало кой го вика,
готово беше и да го подмине.
Заобленчо търкулна се и “Спирка!“
извика му. Очите детски сини
пред себе си тогава го видяха.
– На мене ли говориш? – с изненада
попита то и две крачета спряха
до локвата-чудовище. – Аз страдам,
че двама мои камъчни събратя
потънаха... За помощ тебе викам!
Виж, локвата голяма е, разлята,
до тях опитах с пръчка да проникна
и не успях. Но ти навий крачоли
и влез да ги извадиш. Много моля!
По дъното тревите са наболи,
не се плаши, а сам с ръчички голи
открий ги! Тук не трябва да остават!
Момчето чу тревожната му реч и,
събуло маратонки, взе да шава.
Направи крачка, две и че му пречи
усети нещо твърдо на краката.
Наведе се и почна да претърсва,
старателно разплисквайки водата.
И изведнъж, уболо в камък пръста,
то хвърли Островръхчо, с кал маскиран,
а после и Търкулчо сам извади.
– Молбата ти изпълних, стой тук мирен,
направих го от доброта. Награди,
добро щом вършиш, никога не чакай.
От моите родители го зная.
Аз тръгвам, че ме чака вече кака –
момчето каза и, обуло в края
изцапаните свои маратонки,
към каката незнайна се забърза.
А братята Заобленчо със клонка,
откършена от храстчето набързо,
старателно така добре почисти,
за да добият вид първоначален.
Накрая те в тревата се въртяха
и заблестяха с блясък огледален.
Прозявка ли дочух? По-дълга стана
разказаната приказка, детенце!
Сега послушно влизай под юргана
и затвори ти двете си оченца!
Следва:....
© Мария Панайотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ние, които отдавна не сме деца, все още нагазваме изведнъж в непозната мътилка и се мъчим да се измъкнем от нея. При всеки опит, научаваме нещо ново, Стойчо. Благодаря ти!
-
Точно си мислех дали да не прекратя тази история с камъчетата и коментари като твоя, Пепи, в които си личи интереса, ме мотивират да продължавам. Аз наистина съм царица на постоянството и упоритостта. В сплав с дисциплината, се получава нещо добро и аз също го ценя!👍 Благодаря ти!♥️
-
За децата наоколо е ново,непознато!
Падат,стават и отново продължават...
Пътеката понякога се спира до блато!
Като магистрала в нашата държава!🤔 -
Завиждам ти на постоянството, което аз не притежавам. Браво! Прехвърлих ги до тук тази сутрин 💐
-
Доче, а ти четеш ли още на внучката, как приема тя тези истории за камъчетата? Надявам се, че им се радва и също мисли за доброто.♥️
-
Радвам се на любопитството ти към тази детска приказна история, Светулче!♥️ Но дали не е време да я финализирам, това се питам. Сякаш интересът към нея угасна.
-
Браво на родителите на детенцето. Добре е че се срещат и такива.Светът няма да загине.
-
Преодоляха и това премеждие героите ти, Мария. Прочетох си още едно епизодче против стреса, спокойна ще е нощта.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
