Aug 20, 2016, 3:26 AM  

...Освобождават ни чувствата...и политаме...

  Poetry » Love
486 0 6

...Освобождават ни чувствата...и политаме...

 

Всяко кътче и пространство на тези космически чувства

във виковете и тишината, в песните, сълзите, стоновете

галят съществото ми, създадено от връзката между теб и мен,

от душата ти с любов и светлина изпълнила моята душа...

И промъкваш се ти в мен, спираш ми дъха и ми го връщаш

въздишайки, и вятърът на живота и птиците на спряното време

рисуват, чертаят, татуират това как безкрайно се обичаме...,

когато един дълбок дъх, извиращ от теб, извира и във всяка фибра в мен...

и тогава тези красиви чувства, които не можем да опишем,

а само да показваме, говорят ни, чуваме ги, усещаме ги, 

докосваме ни, освобождават ни и политаме...

И в този момент не знам къде, как и защо се намираме...,

само знам, че ме прегръща топлината, че ме целува светлината,

че съм щастлива и ти си щастлив..., че наистина сме живи

и просто правим любов..., влюбваща ни всеки миг все повече...

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...