Nov 27, 2005, 2:15 PM

Осъдена

  Poetry
1.1K 0 3

Осъдена на вечен мрак и самота,

търся теб в нощта.

Кървави сълзи се стичат,

мечтите в миналото тичат.

Красиви спомени раздират сърцето ми сега,

губя се из мраморната пустота...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Усмивка All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Красиви спомени раздират сърцето ми сега,
    губя се из мраморната пустота..."
    Хареса ми...
  • Вече намерих светлината
  • А защо не виждаш светлина?Там е... вика те тя!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...